Д а чакаш 17 години, за да се сдобиеш с „Жигула“ или „Москвич“! Това беше във времето, когато банани и портокали се ядяха само за Коледа... ако си бил достатъчно бърз да се наредиш на опашката. Но, странно или не, мнозина у нас все още си спомнят с носталгия за тези времена. И да, предимства наистина е имало: спокойствие, сигурност, работа за всички. На фона на днешните времена, горното изречение си е за носталгия. Но аз имам предвид носталгия по съветските автомобили. Затова решихме да представим три специални такива, гордостта на съветската автомобилна индустрия.
ГАЗ-14 Чайка (мощност 220 к.с.)
ГАЗ-13 „Чайка“ e автомобил, който е добре познат у нас, но следващият модел над него е интересен в тази своеобразна класация. Дългата 5600 мм лимузина разчита на 5,5-литров V8 двигател (215 к.с.) и тристепенна автоматична трансмисия с управление чрез бутон. Между 1959 и 1981 г. са произведени 3180-3200 бройки (данните варират в зависимост от източника).
Интересното е, че наследникът на 13-ката е пуснат през 1977 г. и е съвсем различен звяр по отношение на дизайна. Ракетообразната каросерия и хромираните елементи са заменени от ъгловати, изчистени линии. Размерите се увеличават значително: дължината достига 6114 мм, а междуосието - 3450 мм. V-образният „осмак“ е по същество същия като в ГАЗ-13, но с два карбуратора вместо един – за първи път за съветски сериен автомобил. Това обяснява увеличената с 5 к.с. мощност и увеличената максимална скорост, която достига 175 км/ч.
X-образната рама е наследена от предишната „Чайка“. Задното окачване е запазило листови пружини и барабанни спирачки. Иновациите обаче не се ограничават само до каросерията и интериора. Например, за първи път в историята на ГАЗ е използвано предно окачване без сферични шарнири. Тази конструкция подобрява управлението и намалява необходимостта от поддръжка.
До 1988 г. са произведени 1114 бройки от ГАЗ-14 за министри на съюзните републики, първи секретари на регионални и териториални партийни комитети, директори на стратегически предприятия и други високопоставени апаратчици.
ЗИЛ-114 (мощност 300 к.с.)
С какво се помнят шейсетте години? Космическият полет на Юрий Гагарин, Кубинската ракетна криза, оставката на Никита Хрушчов и началото на ерата на Брежнев. На автомобилния фронт идва ЗИЛ-114, предназначен за висшето командване на съветската армия.
Вместо рама с X-образно подсилване, е използван по-малко сложен дизайн, включващ независимо предно окачване с надлъжни торсионни греди и стабилизираща щанга за намаляване на накланянето, и традиционен заден мост с листови ресори. За проекта са разработени два V8 двигателя, като по-голямата 7-литрова версия влиза в производство. Изборът е логичен, защото теглото на тази лимузина е... 3085 кг и дължина над шест метра.
Главите на цилиндрите и самият блок са алуминиеви. Трансмисията е двустепенна автоматична, към края на производството е въведена тристепенна. За първи път в съветски сериен автомобил се използват дискови спирачки на всички колела, въпреки че не са добавени към задния мост от самото начало, а през 1968 г.
Със сигурност не са били излишни, тъй като страховитият ЗИЛ се оказва доста бърз по съветските стандарти. Той може да достигне 100 км/ч за 14,5 секунди и да развие максималните 190 км/ч.
ЗИЛ 4104
ЗИЛ-4104 и неговите модификации (мощност 315 к.с.)
През 1978 г. заводът „Лихачов“ представя наследника на 114. Новият модел първоначално е обозначен като 115, но по-късно е преименуван на ЗИЛ-4104 според новата съветска система за класификация. ЗИЛ-41045 се произвежда от 1983 до 1985 г., а лимузината ЗИЛ-41047 - от 1985 до 2002 г. Те се различават по външния си дизайн, отразяващ модата и тенденциите на времето, но споделят обща техническа основа.
Една от най-важните и интересни характеристики на семейството е новият, изцяло алуминиев 7,7-литров V8 двигател. Този титаничен мотор се различава от предшественика си по това, че има два горни разпределителни вала и два клапана на цилиндър с хидравлични повдигачи. Трансмисията, подобно на тази на другите от калибъра, е тристепенна автоматична.
ЗИЛ-4104/41045/41047 е обслужвал четирима генерални секретари – освен Леонид Илич Брежнев, в автомобилите са пътували Андропов, Черненко и Горбачов.